Добрата стратегия за интелектуална собственост следва да е част от бизнес плана на всяка компания или поне да е съобразена с него. Дори и да не е изработена под формата на документ, самият процес на осмисляне помага да откроите ползите и да сте наясно с рисковете свързани с използваните от Вас интелектуални активи.

Интелектуалната собственост, която една компания притежава и използва е най-общо сбор от нематериални активи, които според характеристиките си попадат в различни правни категории – търговски марки, патенти, дизайни, географски означения, авторски права, търговски тайни. Част от интелектуалния капитал е и опита, знанията на служителите, контактите, изградените партньорски връзки, както и всяко друго полезно знание, което представлява конкурентно предимство.

Колкото по-цялостен е анализът, толкова по-полезна ще е събраната информация и по-добра стратегията.

В тази статия ще разгледаме:
  • Важните стъпки, през които минава изготвянето на добра стратегия по отношение на интелектуалната собственост
  • Факторите, които е добре да бъдат съобразени

Защо е добре да имате стратегия за интелектуална собственост?

Интелектуалната собственост често се асоциира единствено с правната защита чрез патенти, марки или авторски права. Реалната й стойност обаче се крие в начина, по който фирмите да я използват като неразделна част от техните бизнес стратегии - маркетинг, набиране на капитали, иновации и бизнес развитие.

Отделянето на време за анализ и изготвяне на стратегия за интелектуална собственост дългосрочно гарантира ефективност на разходи и всякакви тактически решения в бъдеще. Вместо да решавате хаотично всеки проблем когато възникне, може да имате внимателно подготвена последователна стратегия за създаване, защитаване и управление на интелектуалната собственост. Това ще осигури значително повече сигурност и предвидимост, както и ефективно използване на времето и ресурсите на бизнеса.

Стратегия за интелектуална собственост и бизнес план

Защитата на интелектуалната собственост не трябва да е самоцел. Тя трябва да е подчинена на една по-цялостна стратегия, която да е съобразена с плана за бизнес развитие и стратегията за иновации, на които компанията ще разчита. Без подобна връзка и обусловеност остават само изолирани тактики и временни решения, които отнемат ресурс, без ясна преценка за нуждата от тях и очакваните ползи. Интеграцията и синергията между трите, от друга страна, обуславя повече ефективност, предвидимост и отчетност на процесите и всички тактически решения.

След като имате разработена стратегия за това как Вашият бизнес ще се представя на пазара, на какво конкурентно предимство ще разчита, колко важни ще са иновациите и дали те ще са по отношение на процес, продукт, бизнес модел, конкурентна позиция, тогава идва ред на изграждането на стратегия за интелектуалната собственост.

1. Идентифициране на интелектуалните активи

Какви нематериални активи притежавате? В кои категории попадат?

В повечето случаи това е поверителна информация или търговска тайна, търговски марки, често домейни, дизайни, авторски права, а понякога и полезни модели и патенти за изобретения.

Други важни интелектуални активи са договорите за дистрибуция, франчайз, лицензиите, права за публикуване, бази данни, софтуер, дистрибуционна мрежа и контакти, специални умения за управление, производство и достигане до потребителите (ноу-хау).

Целта на този етап е да се идентифицират и систематизират нематериалните активи, на които един бизнес разчита. Т.е. да се направи една инвентаризация без значение дали те са собствени или чужди. Това разграничение ще бъде направено на по-късен етап.

2. Статус на интелектуалните активи

След като се идентифицират интелектуалните активи и след като бъдат систематизирани в различните категории обекти, следва да се направи проучване дали са защитени подходящо.

Търговските марки, дизайните, патентите, полезните модели и географските означения следва да бъдат регистрирани, за да бъдат защитени.

За да се осигури защита на търговската тайна, трябва да бъдат взети съответните мерки, с които информацията се дефинира като поверителна, всеки който влиза в контакт с нея е уведомен, че тя е поверителна, а за запазването й в тайна са взети необходими чисто технически мерки.

Авторските права върху творчески произведения възникват в момента на създаване, но за тях също е хубаво да има някаква обективна документация, която по недвусмислен начин показва датата и автора.

Тук трябва да бъде направено и разграничението между собствена и чужда интелектуална собственост. За собствената се проверява дали е регистрирана или правилно документирана, в зависимост от това кой обект как се защитава. За чуждата е добре да се провери кой е правоносителя, има ли необходимата документация, която да го доказва. Освен това се проверява има ли разрешение за ползване или има риск от нарушение на права.

В резултат от тази проверка, ще има повече ясното относно това кои активи са реално защитени и кои не са.

3. Преценка за стойността на интелектуалните активи за бизнеса

Хубаво е да се прецени дали бизнеса зависи и до каква степен от интелектуална собственост, собствена или чужда, както и да се откроят важните активи от тези, които не носят стойност.

Доколко даден интелектуален актив има полза или икономическа стойност, се преценява с оглед на настоящо и потенциално бъдещо използване.

Например, патент който не допринася и няма потенциал да допринася за намаляване на производствените разходи или увеличаване на приходите, на практика няма икономическа стойност, въпреки, че може да е защитен с правен документ.

Отново, тази преценка не се прави изолирано, а с оглед на нуждите на бизнеса и ситуацията в сектора. Добре е да се проучи колко лесно е за конкуренти да достигнат до Вашето полезно знание. Също така е полезно да имате информация за политиката за интелектуална собственост на конкуренти - как те защитават и използват своята интелектуална собственост? Има ли пречки пред навлизане на конкуренти на пазара, които да са свързани с интелектуална собственост – патенти, ноу-хау, търговски марки или дизайни?

Оценката на интелектуалните активи съобразява също разходите необходими за създаване и защита, рисковете свързани с евентуални правни спорове или нарушения, пазарната сила и обхват на самия актив.

Целта на тази оценка е да се откроят активите, които носят стойност от тези, за които разходите са неоправдани. Като резултат, ще може да се прецени къде да се съсредоточат усилия и ресурс за защита и къде е по-смислено да се помисли за друг вид използване (лицензиране, продажба) или изоставяне.

4. Подходяща защита

Тук е важно да се отбележи, че интелектуалните активи, които преценявате, че са Ваше конкурентно предимство, следва да бъдат подходящо защитени с оглед на спецификите при защита.

  • Търговските марки, дизайните, патентите, полезните модели и географските означения се заявяват към съответните служби или ведомства. Според нуждите на бизнеса и територията, на която ще оперира, има варианти за национална, европейска или международна регистрация.
  • Включете нужните клаузи за неразкриване на поверителна информация със служители, партньори, външни консултанти и подизпълнители.
  • Ако ползвате чужда интелектуална собственост, се уверявате, че тя е подходящо защитена, а Вие имате необходимите документи, които Ви разрешават използване.
  • Ако възлагате на външни консултанти и подизпълнители изработка на дизайни, творчески произведения, софтуер, добре е да не разчитате само на предвидената в закона защита, а да уговорите в договора за изпълнение авторските права, правото на използване и регистрация, декларация от изпълнителя, че създава оригинален продукт и не нарушава чужди права.
  • По отношение на опита на персонала, той често не се пази, а с напускането на човека, се губи знанието. В тази връзка би могло да се помисли как да се запази знанието дори и след напускане на служителя (например, база или система, която да пази полезното ноу-хау).

5. План за управление на интелектуалната собственост

След като е направено нужното да се събере достатъчно информация по отношение на интелектуалните активи, техния статус, настояща и потенциална стойност, след като са отчетени и оценени рисковете, тогава може да се пристъпи към оформяне на стратегия и политика за използване и управление на интелектуалната собственост.  

Какво да включва стратегията за интелектуална собственост:

Важните теми, които е добре да се разгледат при изготвянето на стратегия за интелектуална собственост са:

  • Политика за създаване и използване на иновации
  • Система за следене и поддържане на регистрираната интелектуална собственост
  • Процедура за идентифициране, систематизиране и защита на нови интелектуални активи
  • Система за събиране и пазене на полезно ноу-хау
  • Политика за поверителност и клаузи за неразкриване на търговска тайна
  • Уреждане на собствеността върху създадена интелектуална собственост от служители или подизпълнители
  • Договори за лицензии, франчайз, дистрибуция с включени клаузи по отношение на интелектуалната собственост
  • Възможности за продажба, лицензиране или франчайз на някои от интелектуалните активи
  • Възможности за използване на интелектуална собственост за осигуряване на финансиране
  • Периодичен одит на интелектуалната собственост
  • Политика за влизане и водене на спорове с конкуренти и нарушители
  • Избягване на рискове от нарушение на чужда права

Какво да съобрази стратегията за интелектуална собственост

Отново обръщам внимание, че добрата стратегия за интелектуалната собственост следва да отрази спецификите както на бизнеса, така и на сектора.

Ако в някои ситуации по-агресивната политика за защита на права, както и поддържането на голямо портфолио, са смислени, то в други ситуации, те изтощават ресурс, а не носят достатъчно стойност.

Ако за един бизнес има смисъл в инвестиране за защита на търговски марки, дизайни, патенти, то за други, има повече смисъл в инвестиране в бизнес процеси и налагане на бранд.

От това дали стратегията на една компания е да блокира навлизането на конкуренти, или да ги изпреварва, или да си сътрудничи с тях, зависи и какъв подход по отношение на интелектуалната собственост трябва да се избере. Защото една технология може да се запази в тайна (когато искаме преднина), може да се патентова (когато искаме монополна позиция и да блокираме достъпа на конкуренти), а може и да се сподели като отворен код, например (когато е по-изгодно да си сътрудничим).

Жизненият цикъл на продукта, особеностите на фирмената стратегия и условията в съответния сектор, както и динамиката на разходи/ползи от иновациите във фирмата и сектора са сериозни фактори, които влияят върху избора на стратегия за интелектуалната собственост.     

В резюме:

Етапите, през които минава изготвянето на стратегия за интелектуална собственост:

  1. Анализ на спецификите на бизнеса и обстоятелствата на пазара – каква роля играят иновациите и къде ще са концентрирани: в процес, продукт, бизнес модел, конкурентна позиция?
  2. Инвентаризация на интелектуалната собственост, собствена и чужда.
  3. Проверка за статуса, стойността и оценка на рисковете във връзка с притежаваната и използваната интелектуална собственост.
  4. Подходяща защита на важната интелектуална собственост.
  5. Стратегия за създаване, използване, управление и защита на интелектуалната собственост.

Горният анализ не следва да се прави самоцелно, а да бъде съобразено е особеностите и нуждите на бизнеса, условията на пазара и спецификите на сектора. Т.е. добрата стратегия за интелектуална собственост трябва да е интегрална част или поне взаимосвързана с бизнес стратегията и иновационната политика на една компания.

TULIP може да съдейства с изработка на стратегия за интелектуална собственост. Свържете се с нас, ако имате нужда от консултация.

Етикети: Авторски праваДизайниИновацииИнтелектуална собственостПатенти;СтратегииТърговска тайнаТърговски марки