Авторски права, патенти, дизайни, търговски марки и търговски тайни могат да бъдат притежавани от физическо или юридическо лице, самостоятелно, съвместно или колективно. Лицата, които използват интелектуалната собственост могат да са притежателите й или да са получили разрешение за ползване. Различните варианти за собственост върху интелектуалните активи, както и за тяхното използване, дават голяма гъвкавост ползвателите на системата да осигурят най-благоприятна правна и икономическа защита на интересите си. Крият обаче и рискове, на които също ще обърнем внимание.

Собствеността върху интелектуалните активи е важен фактор за тяхното ефективно използване и управление. Доколко тя е уредена, предопределя сигурността и свободата на действие и операции с тях. За различните обекти на интелектуална собственост има определени специфики относно това, за кого възниква правото и кой го притежава, при какви условия може да се прехвърля или отстъпва за ползване.

Авторски права

С авторски права се защитават:

  • Оригинални авторски творби – литературни, музикални, сценични, аудио-визуални, фотографски, архитектурни произведения, произведения на изкуството, графично оформление
  • Компютърен код, бази данни
  • Сборници и справочници

Кой е носителят на авторските права?

Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. В общия случай, авторът е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в Закона за авторското право, като например:

  • За периодични издания и енциклопедии, принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
  • Върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
  • За произведения на изобразителното изкуство и архитектурата, принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.
  • Върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект.
  • За компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.

Когато две или повече лица създават едно произведение, авторското право им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.

Патенти

С регистрация за патент се защитават изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими. Това може да е:

  • Продукт - изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество
  • Процес или метод
  • Компютърен софтуер (при определени условия) и хардуер
  • Сортове растения

Кой притежава правото върху патент?

При патентите изобретателят има правото на заявяване, съответно на притежаване. В случай, че изобретението е създадено в рамките на трудово правоотношение или поръчка, това право е за работодателя или поръчващия, ако в трудовия договор или договорът за изпълнение на поръчка не е уговорено друго. Името на изобретателя следва да бъде споменато в заявката за патент, независимо дали заявител е той или работодателят. То се посочва в заявката и в публикации относно патента.

Дизайни

С регистрация за дизайн се защитават:

  • Външния вид на продукт
  • Графичен дизайн на интерфейс
  • Външен вид на опаковки и етикети

Кой притежава правото върху дизайн?

Авторът на дизайна има правото на заявяване, съответно на притежаване. В случай, че дизайнът е създаден в рамките на трудово правоотношение или поръчка, това право е за работодателя или поръчващия, ако в трудовия договор или договорът за изпълнение на поръчка не е уговорено друго. Името на автора (дизайнера) следва да бъде включено в заявката, независимо дали заявител е той или работодателят. То впоследствие бива посочено в свидетелството за регистрация.

Търговски марки

С регистрирана търговска марка се защитават:

  • Имена, лога, отличителни знаци и символи
  • Отличителни слогани
  • Отличителна форма на продукт, опаковка или друга характеристика на продукт

Кой притежава правото върху търговска марка?

Правото върху марката принадлежи на първия заявител. Обикновено това е лицето, което използва дадено име, бранд или друг знак, който отличава продуктите му от тези на конкурентите на пазара. Възможно е обаче заявка за марка за същото или сходно име/бранд/знак да бъде подадена и от друго лице. В такава ситуация, кой ще има право да използва марката обикновено се решава в спор между страните пред съответния компетентен орган - Патентно ведомство или Съда.

За да се избегне подобен неприятен сценарии, е добре да не се отлага регистрацията на марка, която е важна за бизнеса.

Търговска тайна

С търговска тайна се защитават:

  • Поверителна информация, която добавя стойност за бизнеса, не е общодостъпна или не е станала известна и за която притежателят й е направил необходимото да я запази в тайна
  • Формули, процеси, методи, практики, които са конкурентно предимство
  • Изобретения, които могат да бъдат патентовани, но притежателят предпочита да не разгласява

Кой притежава търговската тайна?

Според Закона за търговската тайна, притежател на търговска тайна е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна. Това обикновено е лицето, което я е създало. Ако това се е случило в рамките на трудово правоотношение, това е работодателят. Уреждането на притежаването и защитата на търговската тайна става с договори за поверителност или неразкриване на информация.

Собственост и право на ползване

Изложените по-горе специфики за различните обекти на интелектуална собственост са важни с оглед на това, за кой първоначално възниква правото върху различните форми на интелектуална собственост.

Впоследствие обаче, тези права мога да се прехвърлят (с изключение на някои неимуществени авторски права) или да се предоставят за ползване от други лица.

Изключителна и неизключителна лицензия

Отстъпването на право на ползване може да стане с лицензионен договор, чрез който притежателят на интелектуалния актив предоставя право за ползването му от друго лице, което следва да заплати лицензионна такса.

Лицензията може да е за пълният обем права или за част от него. Например, дадена марка може да се лицензира за всички или само за част от стоките или услугите, за които е заявена. Лицензията може да важи за всички територии, за които марката има регистрация или само за една държава.

Изключителната лицензия дава правото на лицензополучателя единствен да използва интелектуалния актив, както и да забранява на трети лица, включително притежателят на правото, да го използват.

Неизключителната лицензия означава, че лицензополучателят може да използва обекта на интелектуална собственост в обема, за който е уговорена лицензията, но притежателят запазва правото също да го използва, както и да отстъпва неизключителни лицензии на други лица. Важно за притежателите на неизключителна лицензия, е, че те не могат да започнат самостоятелно процедури по защита от нарушители, а трябва да получат писмено разрешение от притежателя.

Самостоятелно или съвместно притежаване

В зависимост от обстоятелствата по създаването и уговореното между участниците, притежанието на правото може да е от едно лице или съвместно от няколко лица.

Съвместното притежаване в общия случай означава, че всеки от притежателите може да използва правата в пълен обем и да забранява на трети лица да използват интелектуалния актив без разрешение. За прехвърляне или предоставяне на лицензия, обикновено се иска изричното писмено съгласие и на другия притежател или притежатели.

Съвместното притежание предполага доверие и сътрудничество между съпритежателите. Силно препоръчително е отношенията между съпритежателите, както и условията за използване и разпореждане с правото, да са уредени в договор между тях.

Холдинг за интелектуална собственост (IP Holding)

Тези компании се създават с единствената цел да управляват интелектуалните активи на даден бизнес или група. Подобно стратегическо решение за структуриране на тези активи осигурява административни и данъчни облекчения.

Холдингът поема задачите по регистрация, поддържане, защита, прехвърляне, лицензиране. Дружествата в групата обикновено получават неизключителна лицензия за ползване, за която плащат определена лицензионна такса на холдинга.

Тъй като подобни компании се създават най-често за намаляване на данъците, за регистрацията им се избират държави с благоприятни условия и данъчни облекчения за различни обекти на интелектуална собственост. Такива известни територии са Швейцария, Люксембург, Гибралтар, Холандия, Великобритания, Сингапур и др.

Преди създаването на подобно дружество се преценява:

  • Къде да е регистрирано с оглед нуждите - улесняване на бизнес контактите, данъчни облекчения, изисквания към защита на съответната категория интелектуална собственост?
  • Какви договори и клаузи трябва да се подготвят за прехвърляне на създадена интелектуална собственост от служители на свързани дружества?
  • Какви лицензии трябват за ползване със свързани дружества, клиенти и партньори?

След като има яснота относно параметрите и нуждите, може да се прецени дали и къде ще е най-удачно регистрирането на холдинг за интелектуална собственост.

Защо е важно собствеността върху интелектуалните активи?

Какво може да се случи, ако компанията не притежава или не си е подсигурила право на изключително ползване на интелектуалната собственост? Няколко неприятни сценария:

  • Компанията не може да преследва нарушители, тъй като не е притежател на правата;
  • Има риск действителният притежател да забрани на компанията да използва въпросния обект на интелектуална собственост;
  • Някой от основателите може да излезе от компанията и започва конкурентен бизнес с интелектуалната собственост, която е създал и притежава

Компании, които търсят финансиране, следва да имат предвид, че потенциални инвеститори провеждат одит на интелектуалните активи за да проверят дали е уредена собствеността на тези, които са важни за компанията. Така се преценява рискът от правен спор в бъдеще. Резултатът от проверката се отразява на оценката на компанията и съответно цената. 

.

Ефективното използване на интелектуалните активи предполага добре уредени права върху собствеността и използването. В това отношение проверката или одитът на интелектуалните активи е важна първа стъпка от изготвянето на една добра стратегия за интелектуалната собственост.

Всеки казус свързан с интелектуална собственост е специфичен и подходът зависи от конкретни обстоятелства. Ето защо, информацията представена в тази статия няма как да бъде изчерпателна. Тя следва да служи за ориентир, а не да замества консултация с експерт по интелектуална собственост.

TULIP е на линия, ако имате нужда от консултация, свързана с формите на защита на интелектуална собственост и как да уредите тяхното създаване и ползване.

Етикети: Авторски праваДизайниИнтелектуална собственостИнтелектуални активиПатенти;Търговска тайнаТърговски марки